Mirror’s Edge: Едно по-различно преживяване!
Written by Данаил Карадалиев on December 14, 2008 – 9:30 am -
Аз лично много чаках Mirror’s Edge, защото отдавна не беше обявявана игра, която да подходи иновативно към инак стандартните jump’n run и 1st person жанрове и не останах разочарован. Играта предлага едно по-различно преживяване, много солидно и гъвкаво управление, невероятна визия и съвсем подходящ за нея звук.
Много отдавна не бях попадал на игра, в която управлението и самия геймплей да ти дават толкова голямо място за развитие - от началото на играта до самия й край вие ще ставате все по-добър, ще успявате да преминавате през препятствият и враговете с все по-голяма лекота и това задължително ще ви донесе едно несравнимо удоволетворение от играта. Явно това не е убягнало на създателите на играта, защото именно с тази цел са поставени и допълнителни причини да продължите да играете. Освен стандартните трудности, на които можете да изиграете кампанията имате възможност да се опитате да я “претичате” за време в Speed Run режима, в който за всяко ниво ще имате определено време, в което да влезете, а за феновете на състезанията е предвиден специален Race режим, в който покривате определен маршрут по нива различни (макар и подобни) от тези на кампанията.
Във визуално отношение Mirror’s Edge е изпълнена много професионално, не съм сигурен дали използва въздесъщия Unreal Engine, но всичко изглежда много детайлно и изчистено едновременно. Арт стила на нивата се различава доста драстично и докато някой от тях ще ви предложат синьо небе и бели покриви, други ще ви забутат из тъмните тунели на метрото. Разликата е наистина много голяма и наистина свалям шапка на създателите й за това, че не са влезли в коловоза и са ни предложили такова разнообразие.
В звуково отношение нещата са на най-високо ниво както стана традиционно напоследък. Фоновата мелодия е галеща ухото, всички познати звуци на птици в небето, преминаващи влакове, свистящи куршуми и дори звука от обувките ви са повече от задоволително реалистични и пасващи на това, което се случва.
Единствения проблем, който аз виждам е в level дизайна и историята. Някой нива са много добре направени - с алтернативни пътища и ясна цел, докато други те вкарват в такова чудене, че се луташ като муха без глава и съотвено умираш постоянно. При което естествено се налага да повтаряш една сцена n на брой пъти докато най-сетне прозреш гениалното хрумване на level дизайнера и не го минеш най-сетне.
С историята положението е много подобно - първоначално когато я разказват накратко звучи като едно добро хрумване - имаме си свят, в който такива като теб разнасят свободна информация, преследвани сте както вие, така и тези, които разменят информацията. Нещо като Джони Мнемоник, но в малко по-реалистичен вид. В крайна сметка обаче по време на играта ти по никакъв начин не се асоциираш с героя си… аз понякога направо забравях каква е другата цел освен да тичам по покриви/коридори/вентилационни шахти и да бия полицайчета.
Като цяло обаче играта е нещо ново и я препоръчвам на всеки, който иска да се откъсне от стандартните жанрове. Играйте я без големи очаквания и всичко ще бъде наред!

(5 votes, average: 4.6 out of 5)
| Posted in »